В кои общини капиталовата субсидия намалява през 2024 г.?
Както вече коментирахме, изравнителната дотация от държавния бюджет към общините през 2024 година съвсем не пораства спрямо миналата година. Същото важи и за целевата дотация за финансови разноски, която остава на същото ниво– 426,31 млн. лева, откакто през 2023 година размерът ѝ се усили с цели 43% по отношение на 2022 година. Важно е обаче да се означи, че този трансфер не е единственият механизъм страната да финансира финансови разноски на общинско равнище. В закона за държавния бюджет за 2024 година е написана детайлна капиталова стратегия за общински планове, чиято стойност надвишава доста дотацията за финансови разноски.
Новият модел за финансиране на общински планове добавя и в някакъв смисъл измества целевата дотация за финансови разноски, като слага и въпроса дали финансирането към общините би трябвало да претърпи промени, тъй че да включи и листата с общинските планове в един общ модел на финансиране. Въпреки това, отчитайки, че новият модел да финансиране на общински планове – с квоти за всяка община и използване на лист в бюджета, е допустимо занапред да търпи развиване, е значимо да погледнем към детайлите на „ обичайна “ целева дотация за финансови разноски.
Целевата дотация за финансови разноски се състои от два съставния елемент – главен и спомагателен. Основният съставен елемент разпределя средствата от дотацията всред общините, отчитайки техните потребности съгласно разнообразни критерии, обсъждани с друга тежест. Например броят на обитаемоте места с над 10 души има тежест от 45%, дължината на общинските пътища – 25%, броят на популацията – 25%, а територията – 5%. Колкото по-голям е делът на всяка община по тези индикатори по отношение на общото за страната, толкоз повече средства получава тя по този съставен елемент от дотацията, тъй като с по-големия брой селища, население, пътна мрежа и територия са свързани с по-високи капиталови потребности.
Допълнителният съставен елемент върви ортогонално на това разбиране със своя изравнителен темперамент, тъй като заделя в допълнение средства за общините, попадащи в 4-та и 5-та категория в категоризацията на общините съгласно член 36, алинея 2 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Категоризацията е направена на база голям брой знаци в разнообразни групи – демографски (например брой на популацията, отношението сред възрастовите групи 65+ години и 15-64 години), урбанизационни (например дял на солидните и стоманобетонните жилища), инфраструктурни (например плътност на държавната пътна мрежа, степен на газификация, достъп до канализация и интернет, брой лечебни заведения и детски градини), социално-икономически (например данъчни доходи, претовареност, безработица) и територия. Четвъртата и петата категория включват най-слабо представящите се общини по всички тези знаци, по тази причина и спомагателният съставен елемент на финансовата дотация цели да ги компенсира.
В номинално изражение, най-висока е дотацията към Столична община (23,46 млн. лева.), следвана от тази към общините Кърджали (6,45 млн. лева.), Габрово (6,08 млн. лева.), Стара Загора (5,88 млн. лева.) и Варна (5,79 млн. лева.). В челната петица се подреждат точно огромни регионални центрове, тъй като те имат преимущество в критериите, заложени в главния съставен елемент на дотацията, изключително население и пътна мрежа. Най-ниските дотации се намират в общини като Челопеч и Чавдар (по 220 хиляди лева.), както и Кричим, Антон и Копривщица (по 260 хиляди лева.).
| Интерактивна карта |
Въпреки че общата стойност на дотацията остава непроменена през 2024 година, на общинско равнище това не важи – някои общини са получили по-малко, а други повече. В общо 47 общини финансовата дотация е по-ниска по отношение на 2023 година, като най-големи намаления бележат общините Трекляно (-17,2%), Гурково (-12,8%), Трън (-8,9%) и Земен (-7,4%). Най-високо е нарастването при общините Мирково (8,5%), Божурище (7,2%), Пещера (7%) и Сливница (5,8%). Измененията на общинско равнище могат да се обяснят с промени в относителната позиция на другите общини в знаците, обсъждани в главния съставен елемент. Ако дадена община има да вземем за пример релативно по-малко население или селища с над 10 души по отношение на останалите спрямо 2023 година, то по механизма тя ще получи и по-ниска дотация.
| Интерактивна карта |
Отнесено към популацията, през 2024 година междинният размер на финансовата дотация е 66,13 лева на гражданин, като в тъкмо 50 общини тази стойност е по-ниска. Най-ниска дотация приблизително на човек получават общините Пловдив (16,57 лева./човек), Варна (18 лева./човек), Ямбол (18,04 лева.), Добрич (18,22 лева.) и Столична (18,27 лева./човек). Това се дължи на високия брой на популацията им, както и на обстоятелството, че регионалните градове не получават обезщетенията за четвърта и пета категория. Нещо повече, при първите четири в тази група играе роля и доста дребната им територия, изключително при Пловдив, Добрич и Ямбол, където градският център и периферията (т.нар. селска територия) са поместени в обособени общини. Най-висока дотация на човек получават общините Трекляно (1830,53 лева./човек), Ковачевци (774,84 лева./човек), Невестино (727, 96 лева./човек) и Трън (658,65 лева./човек) – това са слабонаселени общини, които получават и бонус заради категоризацията им.
| Интерактивна карта |
Източник: Институт за пазарна икономика
Новият модел за финансиране на общински планове добавя и в някакъв смисъл измества целевата дотация за финансови разноски, като слага и въпроса дали финансирането към общините би трябвало да претърпи промени, тъй че да включи и листата с общинските планове в един общ модел на финансиране. Въпреки това, отчитайки, че новият модел да финансиране на общински планове – с квоти за всяка община и използване на лист в бюджета, е допустимо занапред да търпи развиване, е значимо да погледнем към детайлите на „ обичайна “ целева дотация за финансови разноски.
Целевата дотация за финансови разноски се състои от два съставния елемент – главен и спомагателен. Основният съставен елемент разпределя средствата от дотацията всред общините, отчитайки техните потребности съгласно разнообразни критерии, обсъждани с друга тежест. Например броят на обитаемоте места с над 10 души има тежест от 45%, дължината на общинските пътища – 25%, броят на популацията – 25%, а територията – 5%. Колкото по-голям е делът на всяка община по тези индикатори по отношение на общото за страната, толкоз повече средства получава тя по този съставен елемент от дотацията, тъй като с по-големия брой селища, население, пътна мрежа и територия са свързани с по-високи капиталови потребности.
Допълнителният съставен елемент върви ортогонално на това разбиране със своя изравнителен темперамент, тъй като заделя в допълнение средства за общините, попадащи в 4-та и 5-та категория в категоризацията на общините съгласно член 36, алинея 2 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Категоризацията е направена на база голям брой знаци в разнообразни групи – демографски (например брой на популацията, отношението сред възрастовите групи 65+ години и 15-64 години), урбанизационни (например дял на солидните и стоманобетонните жилища), инфраструктурни (например плътност на държавната пътна мрежа, степен на газификация, достъп до канализация и интернет, брой лечебни заведения и детски градини), социално-икономически (например данъчни доходи, претовареност, безработица) и територия. Четвъртата и петата категория включват най-слабо представящите се общини по всички тези знаци, по тази причина и спомагателният съставен елемент на финансовата дотация цели да ги компенсира.
В номинално изражение, най-висока е дотацията към Столична община (23,46 млн. лева.), следвана от тази към общините Кърджали (6,45 млн. лева.), Габрово (6,08 млн. лева.), Стара Загора (5,88 млн. лева.) и Варна (5,79 млн. лева.). В челната петица се подреждат точно огромни регионални центрове, тъй като те имат преимущество в критериите, заложени в главния съставен елемент на дотацията, изключително население и пътна мрежа. Най-ниските дотации се намират в общини като Челопеч и Чавдар (по 220 хиляди лева.), както и Кричим, Антон и Копривщица (по 260 хиляди лева.).
| Интерактивна карта |
Въпреки че общата стойност на дотацията остава непроменена през 2024 година, на общинско равнище това не важи – някои общини са получили по-малко, а други повече. В общо 47 общини финансовата дотация е по-ниска по отношение на 2023 година, като най-големи намаления бележат общините Трекляно (-17,2%), Гурково (-12,8%), Трън (-8,9%) и Земен (-7,4%). Най-високо е нарастването при общините Мирково (8,5%), Божурище (7,2%), Пещера (7%) и Сливница (5,8%). Измененията на общинско равнище могат да се обяснят с промени в относителната позиция на другите общини в знаците, обсъждани в главния съставен елемент. Ако дадена община има да вземем за пример релативно по-малко население или селища с над 10 души по отношение на останалите спрямо 2023 година, то по механизма тя ще получи и по-ниска дотация.
| Интерактивна карта |
Отнесено към популацията, през 2024 година междинният размер на финансовата дотация е 66,13 лева на гражданин, като в тъкмо 50 общини тази стойност е по-ниска. Най-ниска дотация приблизително на човек получават общините Пловдив (16,57 лева./човек), Варна (18 лева./човек), Ямбол (18,04 лева.), Добрич (18,22 лева.) и Столична (18,27 лева./човек). Това се дължи на високия брой на популацията им, както и на обстоятелството, че регионалните градове не получават обезщетенията за четвърта и пета категория. Нещо повече, при първите четири в тази група играе роля и доста дребната им територия, изключително при Пловдив, Добрич и Ямбол, където градският център и периферията (т.нар. селска територия) са поместени в обособени общини. Най-висока дотация на човек получават общините Трекляно (1830,53 лева./човек), Ковачевци (774,84 лева./човек), Невестино (727, 96 лева./човек) и Трън (658,65 лева./човек) – това са слабонаселени общини, които получават и бонус заради категоризацията им.
| Интерактивна карта |
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ